За

проф. Йордан Шопов

като жрец

на Клио извън храма

                                                                                      Нина Христова

 

 

Историкът, ако се вслушаме в уводните думи на проф. Йордан Шопов към този сборник, трябва да е жрец на Клио. Атрибутите на музата на историята Клио са стилото и свитъкът. Те са атрибути и на проф. Йордан Шопов.

    

Но мисля, че той има особени заслуги към историята не непременно като “жрец на Клио”, а с дейността си извън храма. Аз го познавам като декан на Историческия факултет в Югозападния университет “Неофит Рилски” – Благоевград, където практицизмът му на опитен човек-историк помагаше в много случаи, в които човекът-неисторик би сгрешил. Разпознавайки вярно хората и различавайки външното от вътрешното, той успяваше да учи студентите как да преподават история и да помага на преподавателите да образоват студентите преди да започнат сами да преподават. С бързите си реакции успяваше да ръководи факултета в ситуации, в които се налагаха промени и го правеше така, че да бъде благосклонен към нуждите на всеки, бил той студент, административен служител или преподавател. Ценител на историята и изкуството, той светкавично отпусна средства за закупуване на диапозитиви и репродукции по време на една моя специализация в Рим и с тях все още онагледявам лекциите си по история на изкуството. Мисля, не е отказал на никого подобно отношение в необходимия момент. Ние бързо забравяме онова, в което сме успяли, бързайки към следващия проект за успех и мнозина от нас, преподавателите от Историческия факултет, който влезе в състава на сегашния Правно-исторически факултет, може би вече не помнят добрата помощ на проф. Йордан Шопов извън храма на историята.  Имам честта да бъда сред основателите на Историческия факултет и съм благодарна на историка проф. Йордан Шопов, че успяваше да приеме благосклонно идеалистичните ми изкуствоведски прояви и да им симпатизира дори когато не ги намираше полезни. Защото историкът знае, че сме различни, били сме различни и ще бъдем. Години преди Нов български университет да приеме за свой девиз “да не се боим от различията” проф. Йордан Шопов го казваше и показваше с поведението си като декан на факултета.1 Историческото у него умееше да взима форми на актуалност доколкото е необходимо на деня, а не в повече, както често се умъдряваме да предозираме. Ако някои от нас правеха трудното невъзможно, деканът Йордан Шопов правеше невъзможното само трудно.

 

 Този сборник в негова чест е само малка част от онова, което му се полага и което Клио ще въздаде на верния си служител в храма и  извън храма.